Идилия - стих

Странни чувства се преплитат, вътре в нейната душа,

ту са черни,  ту са бели , с цветовете на дъга.

Беше уж свободна птица със разперени крила,

рееща се над живота, тънейки във свобода,

А свобода ли бе да плачеш само, натоварен с нечие тегло ?

А свобода ли бе да страдаш само в заблуда, на това свирепо  общество?

Свобода ли бе да тичаш само там, след нечия мечта?

Свобода ли бе да тъпчеш  само, мъдростта на детската душа?

Не  бе ли тя, детенце малко, зъзнещо от студ в нощта,

не бе ли тя, детенце слабо, скрито в нейната душа!?

Не чакаше ли топли грижи,

не молеше ли самотно тя?!

Или пък искаше да бъде  само,

дете с характер на женa!