Дири и следи оставяш,
искаш да те проследя.,
С дири шеметно затваряш,
последнaтa отворенa вратa.
По някой път било е трудно,
сякаш сме седели на ръба,
но имало е и моменти бурно,
да ни връхлита двама любовта.
Почакай, спри се остани!
Не осъждай всичко вече,
Почакай спри се помисли,
за миговете ни, които пращаш надалече.
И, ето спря се за минута,
сякаш нещо профуча,
отиде си и вместо да те бута,
доведе спомен в твоята глава.
Очите нежно пак ти засияха,
напълниха се със сълзи,
а думите те приковаха,
Почака, спря се, съживи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар